сб. февр. 16th, 2019

Нематериално културно наследство – Анализ – 2010

Опазването и популяризирането на нематериалното културно наследство е особено актуално в съвременния свят. Глобализацията поставя пред всеки народ предизвикателството и стимула за съхраняване на идентичността, тъй като посредством нея се получава размиване на националните, регионалните или местните идентичности, застрашава се многообразието на езиците и културите, разтварят се ценности в едно унифициращо се, конфекционно мислене. Единственият отговор в този глобализиращ се свят е възможен само чрез културата и по точно чрез опазването и популяризирането на самобитността и идентичността на всеки един народ. Само по този начин може да се гарантира опазването и съхранението на  култури, чиито изразни средства, традиционни умения, устно творчество, езици и обичаи са застрашени от изчезване. Това ще спомогне и за възраждането на забравени традиции, които изчезват с годините, да се припомни и транслира през поколенията на натрупания ценен опит.

Постепенното разширяване на съдържанието на понятието културно наследство и включването на по-широки наследени ресурси – материални и нематериални – доведе до появата на нови подходи към разбирането, защитата и уважението на нашето културно наследство.  Докато материалното културно наследство е създадено, за да оцелее дълго след своя творец или възложител, съдбата на нематериалното наследство е много по-тясно свързана с неговите създатели, тъй като тя често зависи единствено и основно от устно предаване. Много елементи на нематериалното културно наследство са застрашени от последиците от глобализацията, еднородни политики и липсата на средства, оценка и разбиране. Тези заплахи – взети заедно – биха довели до заличаване от функции и ценности на тези елементи и така до липса на разбиране сред младите поколения.

България и българския народ са носители на едно изконно и непреходно свое богатство – съхранената традиционна народностна  култура в нейния синкретизъм – неразривно съчетание на звук, движение, слово, ритуал и пр. България е страна с богато историческо наследство и културно разнообразие. Тяхното опазване е съществено за съхраняването на националната идентичност на  българина, връзката му със земята и традиционната култура като съществена част от неговото ежедневие и средство за оцеляване през периоди на свобода или зависимост.

В днешния ден ние всъщност сме свидетели на отделни културни феномени, чиито корени се откриват в традиционната фолклорна култура. Подвластна на редица фактори, свързани с развитието на обществото, днес тази култура не съществува в своя цялостен първичен вид. Базирайки се на отделни запазили се културни елементи, ние  възстановяваме с голяма степен на достоверност традиционния облик на старата култура. В голяма степен това се осъществява основно чрез реконструкции, по изследователски път. Всичко това поражда и необходимостта не само от стремеж за запазване и осигуряване предаването на запазеното към следващите поколения, но и това да се осъществява чрез подготовка и работа на екипи с компетенции в тази област, които биха могли да изучат и реконструират в максимална степен образа на традиционната ни култура, както и да работят за нейното популяризиране.

България е страна членка на Европейския съюз. По този начин тя се превръща и като своеобразна част от общия културен, икономически и социален живот. Постепенно се наблюдава естествения процес на глобализиране на културния процес, предвид приемането и практикуването на културните особености на различните страни по начин, отговарящ на културните потребности на европейското общество.

*      *      *

Проблемите свързани с опазването и популяризирането на нематериалното ни културно наследство са в обсега на отделни изследвания.   Някои са публикувани като части от научни сборници или под формата на съобщения от различен по своя характер форуми.

Редица автори разглеждат въпросите погледнати от различен ъгъл и в контекста на отделни изследвания, без да се прави всеобхватно и комплексно изследване за формите, средствата и начините за опазване и съхраняване на нематериалното културно наследство, както и за неговото популяризиране у нас и в чужбина.

Поставените за разглеждане въпроси намират своето място и в периодичния печат, както и в различни електронни медии. В интернет пространството съществуват и няколко специализирани сайта, чиято цел е насочена в посока основно към популяризиране на българското културно-историческо наследство като цяло.

*      *      *

Настоящият анализ, посветен на част от проблематиката свързана с опазването и популяризирането на нематериалното културно наследство на България, се спира основно на:

  • Обща трактовка на понятието „Нематериално културно наследство“ и разбирането му от неговите проучватели и носителите;
  • Международни тенденции при опазването на нематериалното културно наследство, разбирането им и прилагането на някои от тях в България;
  • Съхраняване на живото, нематериално културно наследство и знание на българина, участващо в изграждането на идентичността им;
  • Социализиране и реинтегриране на нематериалното културно наследство в съвременния живот на общността чрез осигуряване на познанието за него и трансмисията му към следващите поколения;
  • Съвременни форми и начини за популяризиране на нематериалното културно наследство на българина;
  • Читалищата и живото нематериално културно наследство;
  • Местните общности в проучването, опазването, развиването и популяризирането на местното нематериално културно наследство.