ср. ное. 20th, 2019

www.vvelev.info

Аз съм и вятъра, и дъжда, и морето…

Мартеницата в ЮНЕСКО

1 min read

Мартеницата е вписана в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството

На 06 декември 2017 г., по време на заседанието на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, което се провежда в Република Корея, мултинационалната номинация за елемента „Мартеница“ е вписана в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството. Кандидатурата е подадена съвместно от България, Румъния, Молдова и Македония.

 

Изработката и носенето на мартеници има дълбоки корени в убежденията на цялото население в четирите страни вносителки на кандидатурата. И днес това се явява като една запазена и препредавана през поколенията традиция, която всички възприемат и продължават. Носенето и закичването с този символ е свързано с поверията за добруване, за здраве и късмет на всички.

 

Повече информация, както и самия формуляр, с който е кандидатствоно, можете да видите на следния адрес: https://ich.unesco.org/en/11b-representative-list-00939, както и на: https://ich.unesco.org/en/RL/cultural-practices-associated-to-the-1st-of-march-01287

 


Културните практики, свързани с отбелязването на датата 1 март, включват традиции, предавани от древни времена, за да бъде отпразнувано началото на пролетта. Основната практика се състои в изработването, подаряването и носенето на червена и бяла нишка, която се развързва, когато видим първото цъфнало дърво, първата пролетна лястовица или щъркел. Няколко други местни практики също са част от по-голямо пролетно тържество, като например действия за пречистване в Молдова. Смята се, че артефактът осигурява символична защита срещу опасности като капризно време, практиката гарантира безопасно преминаване през зимата към пролетта на лица, групи и общности. Всички членове на засегнатите общности участват, независимо от тяхната възраст, и практиката допринася за социалното сближаване, обмена между поколенията и взаимодействието с природата, насърчаване на разнообразието и творчеството. Неформалното образование е най-честият начин за предаване на практиките: в селските райони младите момичета се учат как да правят мартеници от по-възрастните жени, докато в градските райони учениците се обучават от своите учители и от занаятчии чрез неформално образование. Друг повод за предаване се предоставя от семинарите „Мартеница / Мартиника / Мартишор“, организирани от етнографски музеи. Така общностите участват активно в усилията за инвентаризация, изследване, документиране и популяризиране на елемента и се провеждат множество културни проекти, насочени към неговото опазване.

Please follow and like us:
error