сб. февр. 16th, 2019

Велико Търново‬ — град на манастирите и легендите

Из Общински вестник “Велико Търново”, бр.2, 30 април 1934г.

Градът Велико Търново (по гръцки Мегас Торновос, по турски Търновая) е бил столица на второто българско царство от 1186 до 1393г., или всичко 207 години. Значи, цели два века той е бил политически, културен и религиозен център на българския народ и е заемал второ място след Цариград, за което и старите писатели са го наричали „Царствен град Търново“, втори след Цариград“ и прочие. Цели два века тук е кипял силен политически живот, от който е зависела съдбата не само на българския народ, но и на останалите народи на полуострова. Не по малко е било и неговото религиозно значение, което дели с останалите български столици: Преслав, Охрид и София. С право той може да се нарече „Йерусалим за българите“, защото бе седалище на българската патриаршия през второто ни царство. По многобройността на манастирите и църквите си, обаче, далеч надминава гореспоменатите градове. 

Ето и списъкът на манастирите в и около града,познати до сега на историята, независимо от двадесетте и две църкви, коитонякога са съществували на Трапезица, Царевец и Асенова махала:
1. Манастирът, великата лавра „Свети Четиридесет Мъченици”. Запазенасамо църквата в Асенова махала. Построен от Иван Асен втори през 1230 година.
2. “Свети Иван Рилски” наТрапезица, в развалини. Построен от цар Асен първи през 1195 година.
„Света Богородица Темнишка“ в Асеновамахала. Бил девически манастир. Сегашната църква, издигната следземетресението, е вероятно, над старите основи. Прочетете още
4. “Света Троица“ в местността Пера(сага Дервент), основан от Ив. Александър и св. Теодосия, или от Евтимия.
5. “Преображение Господне“ в същатаместност”. Основан все около това време. Днес и двата манастира саобитавани от монаси.
6. “Света Богородица Одигитрия” (пътеводителка) вСвета гора при Търново. Тук живеел св. Теодосий, Роман иученикът му Григорий.
7. „Свети Петър и Павел” между Лясковеци Търново. Запазен.
8. “Света Богородица” в Арбанаси.Запазен, ала без монахини.
9. “Свети Никола” в същото село.Запазен и обитаван от монахини.
10. Къпиновския манастир „Свети Никола“– Запазен,ала необитаем.
11. Девическият манастир „Св. Пантелеймон” вс. Присово до Търново, обитаем.
12. Мъжки манастир „Св. Арахангел Михаил” вблизката до с. Присово околност. Сега служи за старопиталище.
13. „Света Богородица” до село Килифарево в развалини. Основан от св.Теодосия. Тук се е помещавала неговата школа. Малко по-долу есегашният манастир със същото име.
14. Плаковският манастир „Св. Илия“. Необитаем.

Значи, в града Търново и най-близката му околност досега се наброяват 14манастири в развалини или сега съществуващи, без да се споменуват много другина по-далечно разстояние, като: Дряновският, Габровските два, Ловчанският,Троянският и пр., с които числото надминава двадесет. Днес сме вече на път дасе открият още няколко такива в най-близката околност на Търново, именно вместността Трошана и в търновските лозя, по право южния скат на Мармарлийскиярид. Само половин километър южно от гара “В. Търново“ се простира единширок дол с направление от изток към запад. Той почва от близкото село МалкияЧифлик и свършва до завоя на Янтра над Устието и се нарича Трошана. Към средатана тоя дол, по южната му страна и сега личат остатъци от стари зидове, отчастизаринати в земята, отчасти подкопани от пороите. Тези зидове, както инай-близката местност около тях, околните люде наричат Стого Марка /Святого Марка отцърковнославянски език/. Съществува една твърде интересна легенда за тезируини: “Било в първите дни на турското робство. Турски шайки кръстосвалицялата ни земя и плячкосвали всичко по-ценно. Една такава шайка нападнала итози манастир и го запалила. Монасите избягали по разни страни, други намерилисмъртта си в пламъците. Останал жив само старият игумен, когото агарянцитемъчили, за да изкаже скритото манастирско богатство. Монахът, обаче, нищо неизказал. Тогава наредили да го посекат. Ала в момента, когато палачът вдигналятаган, треснала го невидима сила, и той се прострял мъртъв на земята. Другитесе уплашили и избягали. Монахът тогава отишъл в близкото село Присово и тамдоживял до дълбоки старини”. Тази легенда е твърде интересна, не самозащото ни подсказва, че тук през второто българско царство е съществувалманастир, но още и за това, че е едничкото неродно предание, което ни напомняжеланието на турците да посекат последния търновски патриарх Евтимия, когаторъката на джелатина се вдървила. Тя ни подсеща донякъде и коя е била причинатапатриархът да бъде посечен. Григорий Цамблак не ни обяснява това, а ни говори,че султанът “бил слушал за многопрославения, ограден със стени град, захубостта му, за местоположението му, напълно укрепен отвсякъде; към това иголямото му, богатство, за многобройното население, за великата му слава, кактов църквите, тъй и в царските дворци”. Дали и тук заплашването къмпатриарха не е във връзка с “големите богатства на града“, които той езнаел къде са укрити като върховен вожд на защитата? Това, разбира се, са самодогадки които историята тепърва ще разясни. Колкото пък се отнася до съществуванетона манастир „Свети Марко”, археологията ще може най-добре да потвърди илиотхвърли. Днес иманяри стръвно разриват зидовете и почвата, за да търсятзаровеното несметно богатство на старата света обител. Един километър от гара„В. Търново”, но вече в югозападна посока, се намира равнината Дълга лъка,която представлява продължение на Трошана. Като се прорязва надлъж от Янтра, тяе обградена северно от един на места скалист рид, известен с иметоМармарлийския рид, върху който са насадени търновските лозя. Населението на с.Чолакова-махала (Търновско предградие) сочи на няколко места по южния му скатЧерковища, които по всяка вероятност, са остатъци от стари манастири илискитове, разсипани по после от турците. По сигурни твърдения можем да кажем заония каменни зидове, намиращи се горе на мела, приблизително по средата междуЧолакова – махала и Синия вир. Стените тук са много по-добре запазени от тияпри Стого Марка, като личи цветна краска от стар стенопис. Десетина крачкизападно от него се намират остатъци от стар кладенец. Селяните от близките селаШемшево и Чолакова махала наричат околността с името Клисе-баир (черковенхълм), а понякога и манастирските нивя. Пътят за него от Търново се е отделялпри сегашната чешма над Чолакова-махала и върви в западна посока. Името наманастира не е известно, нито пък се освещава някога вода по тези места, коетоби ни подсетило за неговото име. От разпит на стари люде от тези села се узнаванещо за неговите имоти. Манастирът владеел воденицата в Чолакова-махала, коятотогава не съществувала, след това бил господар на голяма част от плодороднатаДълга лъка, както и на местността Аша-чаир под Шемшево. Преди турците даразграбят манастира, монасите успели да скрият богатствата си в кладенеца,който после засипали с камъни и пръст. Днес този кладенец е обект нанай-активни иманярски тършувания. Всичко казано до тук са повече едни досещанияза стари български светини, съществуването на които, обаче, може най-добре дасе потвърди с едни системни разкопки. Дотогава ще е нужно едно старателнозапазване на старините от набезите на иманяри, които днес в Българияпредставляват едно социално зло. Със своите многобройни манастири, църкви имощите на множество светии Търново, наистина е бил Йерусалим за българскиянарод. Какво ли е представлявало то, когато срещу някой виден православенпразник са еквали камбаните и клепалата на повече от тридесет божи домове?

 Източник: http://starikartichki.jimdo.com/

Please follow and like us: