Йордановден – Богоявление

Съгласно установения канон и традицията, на 6 януари православната църква отбелязва кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител, което се извършва в река Йордан. В този ден, познат и като Йордановден, небето се „отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб. От небето се възнася глас, който казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.

Традиционно, на Йордановден се извършва ритуално хвърляне на кръста в река или друг вид водоем. След изваждането му се чете тържествена литургия – Велик водосвет. Всеки може да занесе в къщи от светената вода, която пречиства тялото, пази от болести. Светената вода се използва в семейството при нужда. С останала светена вода от предишен водосвет се замесват ритуални хлябове. Първият омесен хляб се остава за дома. Хляб се оставя за гостите, които се очаква да дойдат. Хляб се оставя и пред вратата на къщата, заедно с бъклица вино и е наречен за минувачите.

Празникът Йордановден е познат още с имената Богоявление, Зимен Кръстовден, Водокръщи и Водици. Имената идват от поверието, че всеки, който иска да е здрав през Новата година трябва да се изкъпе в реката или поне да се измие. Той слага края на така наречените „Мръсни дни“.

Вечерта на 5 срещу 6 януари е третата, последна кадена вечер и на трапезата присъстват само постни ястия. Обичаят за поливането на всички именници с вода се е запазил и до днес, като част от ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление.

Според традиционните поверия:
Годината ще е благодатна и плодородна, ако времето на Йордановден е сухо и студено;
Ако хвърленият кръст във водата замръзне, то ще ни очаква здрава и плодородна година;
Здраве и щастие за този, който извади кръста от водата;

Вярва се, че през нощта срещу Богоявление небето се отваря и Бог ще изпълни желанията на всеки, който го види.

На този ден празнуват и носещите имената: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Божан, Божана, Боян, Бояна, Бонка, Богдан, Богдана, Боголюб и Боголюба, както и техните производни.