Тракийската гробница и селищната могила при Караново

Тракийската гробна могила се намира в североизточните покрайнини на селото. За да стигнете до нея, следвайте упътването от горната карта. Маршрутът от картата ви отвежда до голяма информационна табелка, в ляво от която започват стълби, водещи до входа на обекта. Официалното наименование на обекта е Археологически комплекс „Източна могила“.

Източната могила е част от голям древен могилен некропол на територията на днешното село Караново. След значителни иманярски набези в района на могилата, през 2008 и 2009 година се провеждат археологически проучвания, при които са открити „погребана“ тракийска колесница и зидана тухлена гробница. Колесницата е с 4 големи колела с диаметър 120 см. Освен с размерите си, тя буди интерес и със своите орнаменти – посребрени фигури на ероси,които яздят митични същества с тела на пантери. До колесницата са открити скелетите на два коня и куче. Всичко това може да се види на място в Археологическия комплекс. Колесницата е положена там при погребението на знатен тракийски аристократ при характерен ритуал, познат като „погребение на колесници“. На територията на съвременна България са намерени останките от над 200 антични колесници. За сравнение, в днешните земи от някогашната Римска империя са намерени няколко колесници – в Помпей, в Ефес и най-много на територията на Унгария, където са разкрити над 20. Високата концентрация на разкрити антични колесници по нашите земи се дължи именно на погребалните ритуали на траките.

Другият интересен обект от Източната могила е зиданата тракийска гробница с погребална камера, в която са намерени много богати дарове – сребърни чаши с изображението на бога на любовта Ерос, уникални стъклени съдове, монети, златни пръстени, бойно снаряжение. Погребението е датирано към средата на 1 век и въз основа на богатите дарове се свързва с член на фамилия, близка или родствена на одриската династия.

Селищната могила се намира в северозападните покрайнини на селото. Тя е едно от най-големите праисторически селища не само в България, но и в Европа. Тя е висока около 13 метра, дълга е около 250 метра и широка – около 150 метра. От нея са проучени около 1700 кв. м. площ. Населявана е в продължение на повече от 3 хилядолетия – от средата на 6-то до 2-ро хилядолетие пр. Хр., като се е оформила постепенно от руините на последователно изграждани едно над друго праисторически селища. Констатирани са 7 основни архитектурни пласта, които се отнасят към неолита, халколита и бронзовата епоха. Могилата е интересна с визията си. Човек може да различи с просто око някои от културните пластове във вертикалния разрез на хълма. Разбира се, за това спомага инсталираната на място скала на пластовете и разказът на жената, която отговаря за обекта. Освен различните нюанси на пластовете, в разреза ясно личат множество кухини. Най-малките от тях не са интересни от историческа гледна точка, защото са образувани в наши дни от птици, обитаващи този район. По-големите вече са си археологически находки. Някои от тях са били пещи.