Dick de Lonlay “A travers la Bulgarie”

Read Time:7 Minute, 8 Second
Dick de Lonlay “A travers la Bulgarie” – Подписването на Санстефанския мирен договор през очите на френския кореспондент Дик де Лонли (Жорж Ардуен)
 
Денят на 3 март 1878 г. отсега нататък ще бъде светла дата в историята на Русия, запомнена завинаги в летописите на исляма, поразен същия този ден от гръм, от който никога не ще се възстанови.
 
В очакване на мира, днес бе наредено да се проведе военен парад, преглед на войските и честване двадесет и третата годишнина от царуването на Александър II, както и краят на тази ужасна война, която доведе руснаците до победа пред портите на Стамбул. Струва си да припомним, че 3 март 1878 г. беше и двадесет и втората годишнина от срещата на Парижкия конгрес през 1856 г., от която произтича договорът, чийто мир в Сан Стефано дойде да разтури последните парчета. В Константинопол се очакваше, че мирът трябва да бъде подписан на 3 март, датата, на която изтича примирието, и беше известно, че поне един голям преглед на армията трябваше да се проведе същия този ден. Желанието за присъствие на това двойно събитие доведе огромна тълпа в Сан Стефано, малко пристанище, разположено на пет километра от известния замък Седем кули, който е на входа на Константинопол, от югозападната страна. От 24 февруари Великият херцог Николай бе установил там щабквартирата си. Параходите на Константинопол, поклащани от бурно море, идваха безспир един след друг, довеждайки хиляди екскурзианти. Гърци, арменци, българи, турци, се тълпяха в селото и заобиколиха героите на войната, двамата Скобелевци, Гурко, които дават заповеди на своите войски. Чуваме да се говорят всички езици на Европа и Азия. Събирането беше обявено за обяд. Още от единадесет часа сутринта войниците започнаха да се събират на брега на морето, зад фара, който сигнализира на корабите многобройните клопки на този бряг. Първите пристигнали на полето на военния парад са черкезите от ескорта на конвоя с тъмносинята си униформа, с изключение на кръста, който украсява кожените им шапки на мястото на полумесеца. След това следват няколко батальона ловци, чиито дълги сиви наметала контрастират с богатите униформи на черкезите, копиеносци, казаци, пехота и артилерия на охраната. 8 части присъстват на парада, а главите на оръдията са обърнати към Стамбул, както и главите на конете и конниците. Изглежда, сякаш цялата тази армия е чакала сигнала за поход към Цариград, този горд имперски град. Упоритостта на турските делегати за малко да предизвика ужасите и срама на окупацията, а сигналът като че ли бе даден от великия херцог Николай. Около пет часа този, който бе най-нетърпеливият се качи на коня, последван от целия си бляскав ескорт, и отиде в къщата на Шнайдер, където се обсъждаше договора. Той попита: „Готово ли е?” После той препусна към възвишението, където армията бе строена вече няколко часа, и застана пред предната част на нетърпеливите от дългото чакане войски. Савфет Паша, затворен в къщата на Шнайдер с генерал Игнатиев, все още се инатеше като необязден кон, макар и вече изтощен, да шикалкави по една или друга клауза от договора и упорито да отказва да остави подписа си. Един адютант на Великия княз постоянно сновеше между принца и дома на генерал Игнатиев, а новината, толкова нетърпеливо очаквана от сигнала, все още не бе оповестена. Руските войници убиваха времето си, като гаврътваха малки чаши водка, които им подаваха алчни еврейски търговци, нетърпеливи да им служат, но още по-нетърпеливи да приберат в джоба си още сребърни монети. Вече толкова време е минало, а в Истанбул все още няма нищо на хартия! Дъжд започва да вали, пет и петнадесет става, и все още нищо. Тълпата, чието любопитство ескалира, стоеше на поста си. Около пет и половина, от този човешки мравуняк се надигна велик и щастлив възглас. В далечината видяхме карета с два конника, идващи от селото, и в тази кола стоеше генерал Игнатиев, който държеше в ръката си мирния договор. Тази кола бе ескортирана от двама казаци и двама други конници, служители на Савфет паша. Генералът връчи договора на великия херцог Николай, казвайки му с весел тон и сияещо лице: „Имам честта да поздравя вашето Височество за подписването на мира! Едно силно ура му отговори. Великият херцог Николай на кон застана в средата на предната част на войските, и с двете си вдигнати и протегнати ръце, извиква с най-силния си глас: – Мирът е подписан! – Гръмки ура заглушиха гласа му. В същия момент полковник Тахис бей пристигна облечен в униформата си, дошъл да поднесе на великия херцог поздравите на султана. Към края на прегледа императорът отново взе думата, за да произнесе много кратка реч, която бе: Деца ми, мирът е подписан. Ние победихме турците, Константинопол е пред нас. Този резултат се дължи на позвизите и посвещението на всички, в името на царя, аз ви благодаря, да благодарим също на Бог! В момента, в който великият херцог каза: „Константинопол е пред нас! ръката му се протегна към гордата столица, чиито джамии и дворци бяха позлатени от последните лъчи на залязващото слънце, и тогава неописуема емоция разтуптя сърцата на тези двадесет хиляди смели мъже.
 
Войниците хвърлиха шапките си във въздуха, а от всички гърди се чуха възгласи на ура, повтаряни до последната редица на войските, чийто отзвук достигна до павилиона на султана, който сега стоеше блед и тревожен, докато неговите победители празнуваха поражението и унижението му. На една миля разстояние разгромените и унизени турски войници, чуха радостта на своите противници и мълчаливо плачеха. Всички слязоха и започна впечатляваща церемония. Отслужваше се тържествената литургия и се изпълняваше „Te Deum“ за Цариград и Света София, тази обетованата земя на руската амбиция. Пред предната част на войските бе издигнат малък преносим олтар, увенчан с разпятие и два свещника, заобиколени от дванадесет папи с богати свещенически одежди. Тържествената Te Deum бе водена от г-н Йоахим, архиепископ на Деркон, и се пееше от хиляди гласове, развълнувани от гордостта на победата, благодарността към небето и сладката мисъл за завръщане в любимите домове. В момента, когато прелатът произнесе благословията, войските на пехотата коленичиха по сигнала на Великия херцог; черкезите, копиеносците, казаците склониха главите си: през тази огромна тълпа премина силна религиозна тръпка, героите на Плевен, Шипка, Арабаконак и Филипополис свеждат главите си под ръката на свещеника, който ги благославяше в името на Бога на армиите.
 
Никога мир не се е празнувал при по-драматични и по-живописни условия, насред този динамичен пейзаж; двете армии, обърнати една към друга, бурното небе, блестящата светлина на деня, силата на вятъра, плискането на вълните, които се смесваха с пеенето на свещениците и възгласите на войниците и ревът на Мраморно море, което ту бучеше, ту утихваше.
 
Красивият пейзаж в Сан Стефано бе чудесен фон към това пано. През развълнуваните води на морето, купола и издължените минарета на Света София се открояват отчетливо на фона на небето, както и най-високите върхове на далечния силует на Стамбул. Още по-далеч, на юг, тъмни и масивни, Принцовите острови, се издигат като високи могили на азиатското крайбрежие, и човек знае, че зад тях се крие английската флота. Над и много по-назад, белият връх на Олимп разкрива величествения си връх и склоновете му, покрити със сняг, огрявани от лъчите на залязващото слънце. Всичко е розово и златно. Планината е обагрена от нюанси на жарава и разтопен метал.
 
Когато пеенето и молитвите свършиха, шествието на войските започна да преминава пред Великия херцог и неговата свита. Войските се състояха от ескорта на Императора, ескорта на почетната охрана, 1-вата бригада от 1-ва пехотна дивизия на охраната, първите три полка от 2-ра дивизия на охраната, бригадата на пазачите на охраната, батальона на сапьорите на охраната, батальонът на ескорта на главнокомандващия, 4-та бригада на преследвачите, пехотинецът и на казаците на охраната, първата и втората бригади на артилерийската охрана и батареята на казаците на Донската стража. Флаговете на всички полкове на стражата са украсени с кръста на св. Георги. Няколко от тези великолепни знамена са пронизани, разкъсани, а от някои, особено тези на батальона от финландски стрелци, висят само копринени въжета и парчета плат. Великият херцог ги поздравява с уважение. Най-пострадалите батальони са тези на бригадата на преследвачите на генерал Скобелев, който през януари миналата година премина през Балканите, през безброй трудности, през битката при Шипка. Шапките на тези смелчаци са в по-голямата си част пробити, разкъсани или износени; някои дори носят парчета овча кожа вместо обувки. С приключването на парада, сенките на нощта бавно се спускат и обгръщат селото Сан Стефано и равнината; няколко звезди, едва видими през мъглата, се появяват в небето, а вечерните огньове, запалени малко по-късно от войниците на брега, осветяват дълбоките и спокойни вълни на Мраморно море.
 
Превод на откъсите от книгата на Дик дьо Лонле “A travers la Bulgarie” Ася Сократова
Източник: http://mecumporto.org/history
Happy
Happy
0 %
Sad
Sad
0 %
Excited
Excited
0 %
Sleepy
Sleepy
0 %
Angry
Angry
0 %
Surprise
Surprise
0 %

Previous post Денят на Св. Атанасий /Атанасовден/
Next post 8 март – към историята на празника