Сирни Заговезни

Денят известен като Сирни Заговезни е празник, който по традиция се отбелязва една седмица след Месни Заговезни и 7 седмици преди Великден. С него се поставя началото на най-големия пост през годината (Великия пост). На този ден вярващите трябва да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
 
Празникът Сирни Заговезни носи различни наименования в отделните райони на страната. Известен е още като: Сирници, Сирни поклади, Сирница, Рия, Запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и др. Народният обичай го свързва с границата между зимата и пролетта. Белязан е с кукерските игри и паленето на огньове (сиреници) вечерта срещу него. Според народните поверия, останали още от езически времена, хората вярвали във всемогъщата пречистваща сила на огъня. Запалените клади гонели и изгаряли злите духове. В някои селища на страната младите прескачали огъня и носели запалени факли от слама. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици (намазани с катран кош). Опалвали и прекадявали се ритуално градини и ниви, които очистени се очаквало да донесат голям берекет.
 
По традиция денят е известен и като Прошка. По-малките винаги искат прошка от по-големите. Хората взаимно си давали прошка. По този начин символично се възстановявали добрите отношения. Забравяли и опрощавали се казаните през изминалата година лоши думи и пречистен човек ставал по-добър и всеопрощаващ. Младите целували ръка на родителите си и изричат „Прощавай, майко, тате…“ Отговорът бил: „Простено да ти е! Господ да прощава“. В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос (Великден). Това е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.
 
Денят се свързвал и със сгодяването на младите. Влюбените момци хвърляли в двора на любимата „чавги“ – запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.
 
Тържествената вечерята е изпълнена със символика. По време на нея за последно преди Великденския пост могат да се ядат млечни продукти, яйца и риба. На трапезата традиционно присъстват баница, сърми, яйца, мляко, сирене и задължително бяла халва. Почти навсякъде се извършва ритуала „амкане“ или „хамкане“. На дълъг червен конец, на който единия край бил завързан на дълга пръчка, се връзвало яйце или халва. Най-възрастният човек го завъртал. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето или парчето халва, без да го докосват с ръце. Вярвало се, че само да го допреш със зъби – цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конецът се палел и по начина, по който горял се съдело каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне – скоро чакали сватба. Ако гори конецът бързо – много жито ще има през годината, ако конецът тлеел – на лошо било.