„…Във Видин има всичко 4700 едноетажни и двуетажни, изградени от камък по стария образец обширни къщи с много стаи, зали, дворци. Всяка от тях е украсена с градина, подобна на градините на Ридван и с лозя: Те са поктири с керемиди, а някои с тънки дъски – това са едни оживени домове. Най-прочути са дворецът на бея, дворецът на Дилявер ага и дворецът на кападуна. Има седем комплекткувани и уредени медресета, в които се дават уроци от сведущи лица.
Само на две места се изучава науката на свещените предания: едното е в Йешилджами, а другото – в Капанджами. Има 11 училища за децата и седем текета. Има две бани за къпане: едната, наричана Чаршийската баня, е покрита с небесносиньо олово, а другата, наричана Чаушка баня, е покрита с керемиди. Освен тях в големите домове има още около 200 бани. Има 3 ханища за припечелващите, които са известни под имената Иенихан (Новия хан), Балджи Кейабхан и Чаушхан. Освен тях има около двадесет хана за гурбетчии и бекяри. Има 450 дюкяна, а на султанския пазар се намират всички ценни стоки. На брега на Дунавана има около 60 магазина за сол и 6 магазии за риба. Домовитите хора измежду жителите му са гостолюбиви и с широко сърце и без гости не сядат на софрата. Всички хора навиват синьо-белотъкани чалми – кой около татарски калпак, кой около граничарски калпак. Румелийският народ пък слага специални за него калпаци. Разхождат се облечени с долами и широки наметала от чоха.
Говори се бошнашки, сръбски, български и влашки езици. Понеже климатът му е приятен, населението му е красиво и привлекателно. Улиците в града са покрити с каменна настилка. В разположената северно от крепостта Горна махала няма чаршия и пазар. Понеже градът се намира на брега на река, всичси къщи имат лозя и градини, басейни и водоскоци. На един час път от града има планина, която е покрита с лозя. Според думите на агата по лозята, всъщност имало 26 000 дюнюма лозя. Ширата и ябълките му са прославени.
Във Видин е сложил главата си султанът на поетите Зафир Челеби. Когато се изграждала тази крепост, той се включил в свитата на султан Баязид Вели и му станал личен сътрапезник. И този съвсем млад красавец, украса на света, си отишъл от света и бил погребан на една площадка близо до основите на крепостта…“
Евлия Челеби (1611–1682) е известен пътешественик, роден на 25 март 1611 г. в Константинопол. Пътувал при всеки удобен случай, за да разкаже след това за видяното. Увлечението му по пътешествията и описателната география той обяснява с божието предопределение и разказва как видял на сън „пророк“ и неговите сподвижници и когато трябвало да каже „застъпничество“ (пред бога), той произнесъл – „пътешествие, о пратениче божи“. Като бъдат отхвърлени мистичните сънища, остава реален факт неговата любознателност. Пътува в Кавказ, Багдад и Персия, в Сирия, Мека и Египет, из целия Балкански полуостров, във Влахия, Молдовия, Украйна и Крим, в Унгария, Австрия, Германия и Полша и описва странстванията си в десет тома пътеписи.
По време на Австро-Турската война, избухнала през 1663 г., Евлия Челеби участва като член на свитата на придворния комендат на везира. През този период обиколя голяма част от българските земи. Преминава през Самоков, София, Казанлък, Стара Загора, Чирпан, Шипка, Ловеч, Габрово, Плевен, Враца, Видин. Впечатленията си описва в свои пътеписи. Същите са от особено значение за балканската и българската историография, тъй като са ценен източник за хората, начина им на живот, градовете и тяхната уредба.
Преводът на пътеписите му на български език е дело на Стр. Димитров.
