Генуезката конференция от 1922 г. и участието на България в нея, отразено на страниците на водещи европейски издания

Генуезката конференция от 1922 г. и участието на България в нея, отразено на страниците на водещи европейски издания / The Genoa Conference of 1922 and Bulgaria’s participation in it, reflected in the pages of European publications

Предмет на настоящата статия е предизвикания международен отзив от участието на България в заседанията на проведената конференция в Генуа. Важно е да се проследи и отразяването му на страниците на международния печат. Разискваните въпроси, много от които остават затворени само в залите на провеждане на съвещанията, са обект на дискусии между различни журналисти и общественици. На страниците на водещи европейски вестници излизат поредица от статии и коментари, които представят и публичните виждания по наболелите икономически и финансови въпроси. Българската телеграфна агенция също публикува множество дописки и материали, представящи хода на конференцията и българското участие по време на заседанията й.

Конференцията в Генуа от 1922 г. си остава като една от най-значимите дипломатически стъпки на европейските лидери, насочена към уреждане на икономическите проблеми в годините след Първата световна война. Участието на България в нея, предвид наложения й след Парижката мирна конференция от 1919 г. статут, е безспорен успех на българската дипломация. Направена е силна предварителна подготовка, която включва провеждане на срещи на дипломатическо ниво, даване на поредица от интервюта пред чужди журналисти, както и отправяне на покани за посещение в София на дописници на чужди медии. В рамките на самата конференция тази практика продължава. Всичко това дава възможност за широко популяризиране в различни европейски вестници на българското виждане за следвоенното устройство на Европа и в частност на Балканите. Набелязани са и конкретни стъпки в тази посока. Създадена е предпоставка европейското обществено мнение да бъде запознато с българския национален въпрос. Значимостта, която публикуваните статии произвеждат не само сред политиците, но и след обществеността е осъзната от българските дипломати. Прави впечатление, че отделни членове на българското правителство, както и лично Стамболийски, използват всеки един възможен случай да представят своите искания пред чужди репортери. Срещите са многобройни и старателно подготвени. Като резултат от това на страниците на европейските вестници българската тема присъства активно. За първи път след войната се забелязва подчертано благосклонно отношение на дописниците на водещите европейски издания акредитирани в София, както и на тези, които предават кореспонденции от Генуа. Единствено част от сръбската преса продължава да посочва, че България има съществена вина за напрежението на Балканите, като се призовава за стриктно изпълнение на следвоенните договори, особено в икономическата сфера. Успехът обаче на българското правителство за пробив в наложената изолация е признат от всички, което трасира и пътя към следващо участие на България на нови международни икономически форуми, както и представяне на националната позиция пред европейската общественост.

Самият Ал. Стамболийски оценява своето участие в Генуа по следния начин: “Заключавам. Конференцията в Генуа постигна възможното и потребното. Времето ще докара останалото, т.е. необходимото. Трябва да почакаме. Както войната, така и мирът, така и всичко има процес на развитие. Началото на истинския мир за човечеството е турено, то се развива, то ще даде очакваните плодове. Ние, едни от най-пострадалите народи, сме доволни и благодарни от конференцията в Генуа.“


Статията е предоставена за публикуване в сборник с научни изследвания в памет на проф. Милен Куманов


Пълният текст на статията можете да видите ТУК


Водещата снимка  е публикувана в Албум „Александър Стамболийски. Снимки из едни живот. От неговия син“// https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA-255K-1-108-18-Aleksandar_Stamboliyski_album.jpg