Велев, В. Борба за идентичност: Положението на българите в Западните покрайнини през първите десетилетия на XX в. – В.: Западните български покрайнини – История и перспективи. Сборник с доклади от Научна конференция – София, 8 ноември 2024 г., С., 2025, с. 175-198, ISBN 978-954-2903-84-0 ISBN 978-619-93671-0-0; DOI: 10.5281/ZENODO.18336226
Резюме: Статията разглежда съдбата на българите в Западните покрайнини през първите десетилетия на XX век, с акцент върху последиците от Ньойския договор (1919) и насилственото анексиране на региона от Сърбия през 1920 г. Очертани са някои от механизмите на асимилация, включително ограничаването на използването на българския език, разрушаването на културни и религиозни институции, както и социално-икономическите предизвикателства, пред които е изправена общността. Въпреки тези трудности българите в региона демонстрират забележителна устойчивост, съхранявайки своята идентичност чрез образование, традиции и активна съпротива. Статията подчертава дългосрочните последици от тези събития, които остават актуални и до днес, и разглежда проблема като част от сложния исторически контекст на българо-сръбските отношения. Вниманието е насочено към историческата памет и необходимостта от защита на културното и националното наследство на българите в Западните покрайнини.
Absract: The article examines the fate of the Bulgarians in the Western Outskirts during the first decades of the twentieth century, with an emphasis on the consequences of the Treaty of Neuilly (1919) and the forcible annexation of the region by Serbia in 1920. Some of the mechanisms of assimilation are outlined, including the restriction of the Bulgarian language, the destruction of cultural and religious institutions, and the socio-economic challenges faced by the community. Despite these difficulties, the Bulgarians in the region demonstrated remarkable resilience, preserving their identity through education, traditions, and active resistance. The article emphasizes the long-term consequences of these events, which remain relevant to this day, and examines the problem as part of the complex historical context of Bulgarian-Serbian relations. Attention is focused on historical memory and the need to protect the cultural and national heritage of the Bulgarians in the Western Outskirts.
