Лейбгвардейски на Негово Величество конен полк

Знаме на Лейбгвардейски конен полк

Личният си щандарт конвоят получава на 30 август 1881 г. от княз Александър I. Знамената на частите, участвали в Сръбско-българската война, включително щандарта на конвоя, са наградени със сребърен медал в памет на войната.

На 15 октомври 1888 г. конвоят получава личния си щандарт от княз Фердинанд I. През 1891 г. конвоят е преименуван на Лейбгвардейски конен ескадрон, а на 29 декември 1903 г. е реорганизиран в Лейбгвардейски конен полк. Към 1 октомври 1915 г. в състава му влизат 22-ма офицери, 1 чиновник, 683 подофицери и войници 669 коня, 41 коли и 508 пушки. Лейбгвардейският конен полк получава новия образец на щандарта си от цар Борис III на 6 май 1937 г. Старото бойно знаме на полка е прибрано с почести в двореца. През 1942 г. полкът е реорганизиран в Гвардейски конен дивизион с личен състав от 589 гвардейци.

Боен път

При обявяването на Съединението (1885 г.) на конвоя е наредено след като се събере в Търново, да тръгне за Пловдив. На 10 септември 1885 г. на път през Шипка за Калофер, при пристигането на връх Свети Никола всички със свалени шапки прекрачват границата, наложена от Берлинския договор. На 14 септември на конвоя, с изключение на щандартния взвод, е разпоредено да влезе в състава на Втори конен полк и да участва в прикриването на границата, като се насочи към с. Хебибчево (дн. Любимец).

Щандартният взвод на Конвоя във войната носи знаме, личен щандарт на княза с ликовете на покровителя му – Св. Александър Невски и Иисус Христос, завършващо с осмоконечен кръст. След като Сърбия обявява война на България, за един ден конвоят пристига в София и оттам – на Сливнишката позиция. При атаката на хребета Три уши конвоят заема Драгоманската долина до селата Голямо и Мало Малово. Участвайки в боевете, осъществява свръзка между частите, разузнава и охранява новозаетите позиции. След като главното командване взема решение за настъпление на сръбска територия в направление на Пирот, на 14 ноември конвоят, заедно с останалите части на конната бригада, преминава границата в преследване на противника. След ожесточен бой, е превзета височината Келташ и направлението Пирот – Бяла паланка е открито. Конвоят заема за охрана линията срещу Бяла паланка. На 15 ноември се получава заповед за атака на десния фланг на сръбските части откъм Келташ, където е разположена и сръбската конна бригада. Десетте български конни ескадрони настъпват в безупречен боен ред. Уплашени, сърбите отстъпват и отказват да приемат атаката. Гвардейците предвождат колоните на завръщащата се в София Българска армия след края на войната.

През 1891 г. Конвоят е преименуван в Лейбгвардейски на Н.Ц.В.ескадрон, а през 1904 г. – в Лейбгвардейски конен полк. След обявяването на Независимостта през 1908 г. той се преименува в Лейбгвардейски на Негово Величество конен полк.

На 4 октомври 1912 г. гвардейците получават първата си бойна задача в Балканската война – да прикриват настъплението на Първа бригада от Осма тунджанска дивизия по долината на р. Марица и заслоняването на одринската крепост. Полкът овладява Мустафапаша, първия град превзет от българска войска. Полкът участва в марш-маньовъра на Втора армия към Одринската крепост. Той осъществява охрана на фланговете на войските, разузнаване, поддържа непосредствено съприкосновение с противника, прочиства района от башибозушки части. Съгласно плана за атаката на крепостта Лейбгвардейският на Н.В. конен полк е в южния отдел на Източния сектор. Задачата му е да атакува фронтовата линия Кавказтабия – Топийолу, да съдейства на 58-и пехотен полк и да охранява левия бряг на р. Марица.

В 3.30 ч. на 13 март 1913 г. атаката започва под гъст неприятелски огън. В 9.20 ч. командирът на полка полк. Генко Мархолев получава заповед конните части да настъпят и влязат в града. Командирите на сръбските полкове заявяват, че ще я изпълнят само ако Лейбгвардейския полк бъде авангард. Ротмистър Босилков, ротмистър Филипов, подпоручик Ботйов и подпоручик Блъсков навлизат в града. Появата на българската конница, когато все още градът е обстрелван от артилерията и то в тила на турците предизвиква безредие и страх. Одрин е превзет.

Във Втората Балканска война полкът е част от Трета армия, като заедно с 1-и, 2-и и 7-и конни полкове формира Конната дивизия. Тя настъпва в посока Трън-Клисура – Власина – Сурдулица – Грамажи. Гвардейците записват нови славни боеве при в. Букова глава. След нахлуването на румънските войски в България полкът потегля за София за защитата и, като охранява, пази реда, разузнава и задържа чуждите войски. В двете войни полкът дава 16 жертви.

В началото на Първата световна война Лейбгвардейският конен полк е към Първа армия на ген. Тодор Бояджиев и заедно с Първи конен полк формират Първа конна бригада. Конната атака на Букова глава, отбраната на Клисурския пост, съвместните боеве с пехотата около Враня, авангардните бойни действия при върховете Копиляк и Елата, разузнаването с бой около Прищина и хребетите на Велика планина и Жеговица, отбраната на Смелушките височини, са част от бойната летопис на гвардейците.

Краят на бойните действия в Сърбия е ознаменуван с грандиозен строеви парад в Ниш на 5 януари 1916 г. Сред представителните български части са и гвардейците, поздравени от главнокомандващия съюзните войски германски фелдмаршал Аугуст фон Макензен. Той изказва личната си благодарност към гвардейците пред техния командир подполк. Паун Бананов. През януари полкът се предислоцира в Добруджа, където извършва разузнавателни и авангардни бойни действия при Куртбунар, води боеве при Кочмар (където дава 15 жертви) и за охрана на фланга на армията при гр. Добрич, действа при отбраната на Мустафа Ачи, води боеве за овладяването на Хърсово (пленени са около 200 руски и румънски войници, обози с оръжие и боеприпаси), преследва противника по поречието на р. Дунав и води бой при Мачин. От края на август 1918 г. конницата, в това число и гвардейците, осъществяват отбраната на беломорския бряг от Кара Орман до мостовете на Порто Лагос, за да не се допусне противников десант. На 26 септември бойните действия на полка по фронтовете приключват. След това на полка се пада трудната задача да защитава София, обявена за „крепост в обсадно положение” от разбунтувалите се войници, да преследва и обезоръжава отделни групи. В Първата световна война гвардейците дават 53 жертви.

Конните полкове, в това число и гвардейският са по-малко засегнати от клаузите на Ньойския договор. На 6 май 1937 г. полкът получава новото си бойно знаме, заедно с останалите части на софийския гарнизон. Знамето е прието от командира полк. Михаил Минчов. След подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г., Министерство на войната пристъпва към заемане на територията на Южна Добруджа, където първи стъпват гвардейците. След присъединяването на България към Тристранния пакт (март 1941 г.) и капитулацията на Югославия българската Пета армия навлиза в Македония. На 25 април по бойния път, изминат през 1915 г., гвардейците са посрещнати в Босилеград, Жеравно, Ново село, Търговище, Бояновци, Прешево като освободители. Полкът остава на гарнизон в Скопие до февруари 1942 г., след което се връща в София и малко по-късно е реорганизиран в Гвардейски на Н.В. конен дивизион.

След включването на страната ни в антихитлеристката коалиция, в началото на ноември 1944 г. дивизионът се предава към 11-а пехотна дивизия за участие в заключителния етап на Втората световна война. В резултат и на неговите действия е освободена територията между Куманово, Бояново, Гниляне, Прищина, Урошевац, Качаник и Скопие. На 26 ноември преминават българската граница и на 29 ноември софийското гражданство ги приветства.

Имена на славата: Сливница, Драгоман, Три уши, Келташ, Бяла паланка, Пирот, Мустафапаша, Трън, Клисура, Власина, Сурдулица, Грамажи, връх Букова глава, Прищина, Враня, Куртбунар, Кочмар, Хърсово, Мачин, Кара Орман, Порто Лагос, Босилеград, Жеравно, Ново село, Търговище, Бояновци, Прешево, Куманово, Бояново, Гниляне, Прищина, Урошевац, Качаник, Скопие.

---