Опазване и защита на книжовно-документалното наследство: принципи и етапи, нормативна уредба, добри практики

Велев, В. 2025. Опазване и защита на книжовно-документалното наследство: принципи и етапи, нормативна уредба, добри практики. – В.: Издател, том XXVII, № 2, 5–22. ISSN: 1310-4624 (Print). ISSN: 2367-9158 (Online). DOI: https://doi.org/10.70300/YCcgZbny2DQtK1kgxyfFIbo 

Резюме: Книжовно-документалното наследство е основен източник на културна, историческа и национална идентичност. В дигиталната епоха, когато достъпът до информация е лесен, физическото съхранение и опазване на документи са изложени на нарастващи заплахи – от климатични промени, физическа деградация и липса на ресурси. Изследването се базира на анализа на международни документи (програми на ЮНЕСКО и IFLA, Европейския съюз) и национална регулация (Закона за културното наследство в България и Закона за националния архивен фонд). Материалът включва примери за добри практики от страни с развита стратегия за опазване на документалното наследство (САЩ, Германия) и очертава мерки за консервация и дигитализация. Изводите се базират на анализ на съществуващите данни от български архиви и библиотеки, получени в резултат на проведени теренни проучвания, както и на такива, извършени от архивисти и специалисти в сферата на културното наследство.

Пълният текст можете да видите ТУК

Борба за идентичност: Положението на българите в Западните покрайнини през първите десетилетия на XX в.

Уставът на българската екзархия (1871–1945): нормативна основа и историческо развитие