През 1977 г. Общото събрание на ООН приема 8 март всяка година да се отбелязва като Международен ден за правата на жените и за мир.
Историята на празника – 8 март!
На 8-ми март 1857 г е първата голяма проява на жени работнички в Ню Йорк, които излизат на протест срещу лошите трудови условия. Две години след това е създаден първият женски работнически синдикат. Най-известният и масов протест на жени е през 1908 г. в Ню Йорк, в който се включват 15 000 жени. Основните им искания са за по-малък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
За основоположник на отбелязването на 8 март като ден на работещата жена се приема германката Клара Цеткин. На 27 август 1910 г., по време на международна конференция в Копенхаген, Клара Цеткин предлага да има отбелязването на един ден като ден на жената. Тя призовава за икономическа независимост на работещите жени. Обявява се за еднакво право на заплащане с това на мъжете, за еднаква работа, за държавно и детско обслужване. Бори се за каузата за подобряване на ролята на жената в семейството. Жената не трябва да бъде само домакиня и майка. Бракът трябва да бъде обединение на равноправни партньори, които са отговорни съвместно за възпитанието на децата. Цеткин пропагандира и възможността за „свободната любов”, както и правото на аборт като лично решение на жената. Идеята на Клара Цеткин е възприета и през 1911 г. за първи път се чества международният ден на жената. Това става в Германия, Швейцария, Дания и Австрия. През 1913 г празникът се отбелязва и в Русия и Франция. През 1914 г. се приема честването на деня на жената във всички страна да бъде на 8 март.
След обявяването от ООН не деня като международен ден, то 8 март се превръща в ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
